Как може да получите обезщетение за вредите и загубите, които са ви били нанесени при извършване на престъпление

Отговорност на извършителя за заплащане на вреди

Възможност за получаване на обезщетение от държавата

Законодателство на Европейския съюз


Да станете жертва на престъпление е едно от най-неприятните преживявания, които може да си представите. Жертвата може да пострада от сериозни физически наранявания, както и от голям психически стрес и психологически проблеми, продължаващи дълго време в резултат на престъплението. Жертвата може да понесе разходите за медицинско лечение и дългосрочна хоспитализация, както и да загуби приходи поради неспособност да продължи работа. Жертвата може да почувства разрушаване на своя вътрешен интегритет, да страда от дългосрочно безпокойство при движение на обществени места, и да почувства цялостно намаляване на желанието за живот.

Естествено е жертвата да иска да бъде обезщетена за причинените вреди и загуби. Отговорността за плащане на подобен род обезщетения във всички държави-членки пада върху извършителя. Тази отговорност, наречена гражданска отговорност, се покрива от гражданското право на всяка държава-членка и задължава извършителя да заплати обезщетение на жертвата за покриване на причинените щети. Отговорността на извършителя да заплати обезщетение на жертвата се отличава от неговата/нейната престъпна отговорност срещу държавата. Щетите се отнасят до отношенията между извършителя и жертвата, и принципно жертвата е тази, която следва да поиска заплащането на тези щети в гражданските съдебни процедури. Престъпната отговорност засяга отношенията между престъпника и държавата. Компетентните органи (полиция, прокурор, разследващите органи) са тези, които търсят доказателства срещу извършителя относно неговата вина, а решението се взема по процедурата на наказателното дело. Ето защо, основния начин за търсене на обезщетение от жертвата е чрез завеждане на дело срещу извършителя.

По силата на гражданското право в Република България, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Наказателно-процесуалният кодекс на Република България урежда начините за предявяване на искове за обезщетение от пострадалите от престъпления в наказателното производство. Ако пострадалият не предяви претенция за обезщетение в наказателния процес или счита, че присъдената компенсация не покрива всички претърпени вреди, има право да предяви иск за обезщетение съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите пред гражданския съд, като делото се разглежда по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс.

В много случаи не е възможно жертвата да получи обезщетение от извършителя. Възможно е да не е идентифициран извършител, или резултатите от полицейското разследване да не позволяват да се направи категоричен извод относно извършителя на престъплението. Дори ако жертвата получи решение за обезщетение, извършителят може да няма достатъчно приходи и активи, за да заплати щетите на практика. Поради тази причина държавите-членки на Европейския съюз са въвели възможността жертвата да получи обезщетение от държавата. В повечето държави-членки е необходимо жертвата да се опита първо да получи обезщетение от извършителя. Ако това не стане, жертвата може да подаде заявление пред държавата за компенсация. В някои държави-членки възможността за получаване на компенсации от държавата се ограничава от допълнителни критерии,  по отношение на видовете престъпления, които се покриват или сумата на загубите, които могат да бъдат компенсирани. Някои държави-членки имат и по-общи условия за компенсиране на жертвите на терористични атаки.

В Република България възможността за получаване на подпомагане и финансова компенсация от държавата е уредена в Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления. Законът урежда условията и реда за подпомагане и финансова компенсация от държавата на пострадали от определен кръг тежки умишлени престъпления срещу личността. Оправомощени са физически лица - български граждани или граждани на държави - членки на Европейския съюз или чужди граждани, ако това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, които са претърпели реално имуществени и неимуществени вреди, а при причинена смърт – децата, родителите, съпругът или лицето, с което пострадалият се е намирал във фактическо съжителство. 

Директива 2004/80 на Съвета на Европейския съюз относно обезщетенията за жертвите на престъпления, приета 2004 г. създава условия всяка държава-членка да изгради национална схема, гарантираща справедливо и адекватно обезщетение на жертвите на престъпления. Освен това, директивата прави възможно практическото улесняване на достъпа до обезщетение независимо от това къде в Европейския съюз човек може да стане жертва на престъпление, чрез създаване на система за сътрудничество между националните институции.

През 2012 г. е приета и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. 

Bulgarian